Мартин Карбовски
Мартин Карбовски

Биография

Мартин Карбовски е най-разпознаваемото лице на новата българска журналистика. Той е първият представител на гонзо журналистиката¹ в България и е от малцината, които преди повече от две десетилетия насочиха прожекторите към живота на т.нар. „малки хора”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Карбовски винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български списания и вестници са четени от няколко поколения българи. Името на Карбовски отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му телевизионни репортажи, необикновените филми за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в ефир, и на хартия.

Характерна особеност в работата му е дълготрайността на проектите, с които се заема – той никога не се отказва от даден случай и проследява какво става с персонажите му във времето, защото подкрепя идеята, че никой няма нужда от еднодневна журналистика. В резултат на разследванията си, Карбовски постига безпрецедентен успех, например, по „случая Кузов” – един депутат от българския парламент е пратен в съда за педофилия и впоследствие – осъден.

Лого на кампанията „Не сте сами”
Лого на кампанията „Не сте сами”

Разкритията на Карбовски, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.

Освен с персонифицираната си журналистика обаче, Карбовски е известен и като един от най-продаваните автори на българския книжен пазар.

Онова, което не знаете за Мартин Карбовски отвъд клишето е, че той е силно социално ангажиран. Това може да се проследи в обществената и гражданската му дейност: той участва в социални кампании, измисля граждански акции и проекти. Името му седи зад станалата историческа и емблематична кампания, посветена на спасяването на българските медици от СПИН процеса в Либия – „Не сте сами”! Карбовски е автор на слогана на кампанията.


1) Гонзо журналистиката се счита за разклонение на жанра „нова журналистика” и се характеризира със субективен стил на журналистическото повествование; обикновено разказът се провежда от първо лице, като журналистът е непосредствен участник в описаните събития. За първи път терминът „гонзо журналистика” е използван от редактора на в. „Бостън Глоуб” Бил Кардозо във връзка със статия на емблематичния Хънтър Томпсън.

 

Мартин Карбовски с първата си кола. Тя е на 26 години, а той – на 25.
Мартин Карбовски с първата си кола. Тя е на 26 години, а той – на 25.

Образованието

Мартин Карбовски е роден в Студентски град в София през 1970 година.  Първоначално учи в 138 СОУ „Юрий Гагарин” по системата на Лозанов. В първи клас е приет с конкурс за надарени деца – с изпит за четене, писане и смятане. През 1984 започва средното си образование в Немската гимназия в София – 91 ЕСПУ „Карл Либкнехт”. На 21 септември 1988 постъпва в  редиците на Българската народна армия. Карбовски е част от последния набор, който служи 2 години – в поделение 22440 ГБ (с. Марино поле, Карловско).

(1990 – 1995) – първото му висше образование е специалност – мебелно инженерство в Лесотехническия университет.

(1994 – 1998) – второто му висше образование е телевизионна журналистика във „Факултета по журналистика и масова комуникация” в СУ „Св. Климент Охридски”.

Карбовски има бакалавърска степен по изкуствата от СУ „Св. Климент Охридски” в специалността „Дизайн” и квалификация по професионална фотография от Техническия университет в София (1995).

 

Вестниците

Още от 1984 година, Карбовски има публикации (стихове) във вестниците „Средношколско знаме” и „Пулс”.

На 22 години Карбовски работи като репортер и редактор в младежкия вестник „Кой си ти” на Румен Балабанов.

През 1994, под името Мартин К., публикува абсурдистките си и лимерични стихотворения във вестник „Ку-ку” с главен редактор Любен Дилов-син.

От 1994 досега, Карбовски е работил в почти всички големи български вестници, сред които: „Труд”, „24 часа” , „168 часа”, „Новинар”, „Стандарт” – вестниците с  най-голям тираж преди бума на жълтата преса.

От тогава до сега, той е най-изявеният freelancer в България в журналистическия бранш, в жанровете – „Анализи”, „Коментар” и „Репортажи”.

От 2006, Карбовски завежда отдел „Специални проекти” във вестник „Стандарт”.

 

Легендата – „Егоист”

Лого на списание „Егоист”
Лого на списание „Егоист”
Мис „Протест” на корицата на списание „Егоист”, февруари 1997 г.
Мис „Протест” на корицата на списание „Егоист”, февруари 1997 г.

Едно от най-емблематичните журналистически постижения на Карбовски са текстовете му за култовото през 90-те години у нас списание „Егоист”. „Егоист” или „списанието на новото поколение” се превръща в културен феномен, който променя концепцията за живеене на младите хора в България. Както казва самият издател на списанието Мартин Захариев – „сигурен съм, че един ден „Егоист” ще се изучава в учебниците по журналистика”. Именно за този „учебник по журналистика” основен принос има Карбовски – като автор от 4-тия до последния 119-ти брой на българското списание. Заедно с  Ивайло Нойзи Цветков и Сашо Жеков са първите, които извоюват свободата да се пише напълно свободно и срещу всички табута, наследени от социализма, без забранени думи. Именно в „Егоист” Карбовски разгръща таланта си и открива за българите „гонзо журналистиката” или т.нар. от него „обществени експерименти”. Такива са  влизането му в  лудницата в Курило като пациент, животът му в циганско гето, срещите му с ъндърграунда на обществото.

Карбовски с неговия стил въвежда  изцяло нов модел на мислене, писане и говорене. В края на периода „Егоист”, Карбовски се отдава на пътеписите – в  страната и чужбина, издадени по-късно като отделна книга.

 

Пропуск на Мартин Карбовски като журналист в „Дарик Радио”
Пропуск на Мартин Карбовски като журналист в „Дарик Радио”

Радиото

Последната сряда на ноември месец 1998 година, на Карбовски е даден шанс да прави двучасово предаване, без цензура, в Дарик радио на Радосвет Радев. Още първият му брой, посветен на марихуаната, взривява ефира.

Той прави вечерно експериментаторско токшоу, което се занимава с  темите-табу, за които не всеки се осмелява да говори. Авторското му шоу „Радиопирати” подозрително прилича на поведението на Хауърд Стърн в  американския ефир и е непрекъснат обект на внимание от цензурата. Два часа Карбовски не пуска музика и разговаря с всички по телефона – по дадена тема и с гостите в студиото – обикновено, принадлежащи на любимия му ъндърграунд.

През 2002 Карбовски става автор и водещ на социално-политическото токшоу „Пропаганда”, отново по Дарик радио с първи гости – Богомил Бонев и Бойко Борисов.

В Дарик радио е и продуцент, и водещ на развлекателните предавания – „България следобед” и „Нощна линия”.

Лого на предаването „Радио пирати”
Разговор за секса едно време
Лого на предаването „Радио пирати”
Сбогуване с „Радио пирати”, 13 декември 2006

Също в  Дарик радио, Мартин Карбовски заема позицията заместник-програмен директор на първото лицензирано частно радио с национално покритие, като отговаря за развлекателната секция в програмата на радиото и за следобедния блок в ефира на Дарик.

След почти 10 години в  ефира на Дарик, Карбовски прекратява проектите си заради телевизията.

 

Служебен пропуск на Мартин Карбовски като сценарист в предаването „Каналето”

Телевизията

Телевизионната кариера на Карбовски започва с предаването „Каналето” по БНТ (най-успешното шоу на националната телевизия), където той работи като сценарист и репортер заедно с Ангел Константинов-Аци.

По-късно сам създава своя авторска рубрика – „За мишките и хората” като част от уикенд програмата на БНТ – „Чай” с Драго Драганов.

През 2002 Карбовски започва да сътрудничи на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя” по националната телевизия, където прави своите „Обичайни репортажи” и „Субективно”, като по-късно е поканен да стане ко-водещ на арменеца.

През 2006 година, с помощта на продуцентска къща „Телеман”, журналистът стартира свой собствен телевизионен проект по Нова телевизия, наречен изключително успешно – „Отечествен фронт”. Документалната поредица е изцяло авторска и представя жестоки и красиви човешки истории, както и социални проблеми, за които другите се страхуват да говорят.

Мартин преди запис на „Отечествен фронт”
Мартин Карбовски преди запис на „Отечествен фронт”

„Отечествен фронт” е скритият тайник на живота ни, в който се случват най-невероятните съдби и истории, а водещият Карбовски е там, за да ги разкаже такива, каквито сам ги вижда в реално време и на истинското им място.

Документалистиката на Карбовски е обогатена впоследствие и от поредицата „Емигранти”, която разказва за „хората от снимките” или всички онези българи, избрали да избягат от родината си, за да търсят живот другаде.

През 2010 година, Карбовски прави и свое собствено социално и политическо токшоу – „Директно Карбовски”, което се излъчва 3 години на живо в ефира на Нова телевизия.

„Предаването на Карбовски”
Предаването на Карбовски

От началото на 2013, Карбовски започва нов етап от телевизионното си развитие в нова медия – ТВ 7, където в типичната за Карбовски стилистика се излъчват документалната поредица „Фронтова линия” и актуалното токшоу „Предаването на Карбовски”, неделя, от 16:00 до 19:00 часа.

 

Театърът

Неопровержимите журналистически успехи не са достатъчни на Мартин Карбовски.

През 1998 година е  поканен в Пловдивския драматичен театър да напише либретото към мюзикъла на композитора Петър Радевски – „Магия”.

Карбовски променя проекта, нарича го с  ново име – „Бог е невинен”.

Мюзикълът е  супер-продукция, която се играе пред препълнените салони на Пловдивския театър в края на 1998 година. Съдбата на „Бог е невинен” е донякъде логична, като се има предвид участието на Карбовски: мюзикълът е най-успешната подобна продукция в България, но е цензуриран и свален от сцена от официалните институции през 2001.

 

„Мис Протест” (1997)
„Мис Протест” (1997)

Политика и доброволчество

Като отговор на вечния упрек към журналистите, че само говорят, а нищо не правят, Карбовски има своя най-силен коз – гражданската си активност. Биографията му включва участия в множество инициативи на НПО-та, именно по най-сложните и проблемни теми като: наркотици, корупция, гражданска култура и политическа активност.

Таня Карабелова
Таня Карабелова

В нощта на 11 януари 1997, Карбовски е  на площада пред Народното събрание и се сбива с  полицията като част от демократичните промени в републиката. В резултат на това се ражда проектът „Мис Протест” – разголването в името на мира и гражданското общество на 5 момичета пред Парламента същия месец (акция, която влиза в световния обмен). Въпреки че като позиция поддържа САЩ в  борбата им с талибаните, през 2003 Карбовски съблича пред Американското посолство Мис България Таня Карабелова и я увива само с българското знаме.

Карбовски поддържа контакти и приятелства с много демократични организации от целия свят, една, от които е украинското движение „Фемен”.

 

Награда „Черноризец Храбър” за политически журналист/коментар
Награда „Черноризец Храбър” за политически журналист/коментар

Награди и постижения

Карбовски е отличаван многократно за своята журналистическа работа – и в радиото, и в телевизията, и в пресата. По темата „награди” за  своята работа, Карбовски признава само две от тях – „Черноризец Храбър 2010” за политически журналист/коментатор и наградата за телевизионна журналистика „Св. Влас” 2012 (избор на телевизионните зрители).

Предполага се, че  се гордее с тях, защото те единствено имат своите финансови измерения.

 

Професия – пътешественик

Карбовски работи на път. Това го откроява от повечето съвременни журналисти, последователи на „copy-paste” стила и работата зад бюро.

Случаите, които Карбовски разследва винаги са съпътствани от личната проверка на журналиста – на мястото на събитието. Това превръща Карбовски във вечен пътешественик: работата му го е изпращала на всевъзможни необичайни места в България и по света (Австрия, Германия, Македония, Сърбия, Турция, Ирак, Сибир, САЩ, и др.). През 2009 година, заедно с неговия редактор Мария Йотова, правят тримесечна обиколка на Европа по черните пътища на континента, чиито резултат е изключителният пътепис с много грозна корица – „Черните пътища на Европа”.

Начинът му на работа е прост и отговаря на сентенцията – всичко, което имам, нося със себе си.

 

Литературата

Мартин Карбовски е автор на 13 книги и основател на литературната групировка „Литература Диктатура”. През 2008 година Карбовски издава стихосбирката „Антология на живите”, заедно с писателите от друга съвременна литературна група – „Бързалитература”. През 2013, издателство „Сиела” изпраща покана на Мартин Карбовски за преиздаване на неговия „Обществен eXperiment”, книга, чието ново издание вече е на пазара.

Книгите на Карбовски в  целия им блясък може да намерите в специалната категория в сайта.

Представяне на книгата „Антология на живите” в София, 3 юли 2008 г.
Представяне на книгата „Антология на живите” в София, 3 юли 2008 г.

Книгите

Поздравителен адрес от Любомир Левчев
Поздравителен адрес от Любомир Левчев

Мартин Карбовски е автор на книгите:
„Дефлорация” – стихосбирка (1994)
„Едно” – дайджест (1998)
„Обществен eXperiment” – нова журналистика (2003)
„Недялко яде лайна в НДК” – стихосбирка (2004)
“Пътеписите” (2005)
„Проект Троица” (2007) – книга, която събира бележки върху салфетки, мобилни телефони, стени и т.н., написани от поетите в литературната група „Литература диктатура”.
„Антология на живите” – сборник стихове (2008)
„Технология на екстаза” – стихосбирка (2009)
„Черните пътища на Европа” – пътеписи (2009)
„Българският Апокалипсис. Ловът на педофила” – журналистическо разследване (2009)
„Лили Иванова. Истината” – редактор, биография
„Нещата” – сборник есета (2011)
„Сърцето ми като граната” – стихосбирка (2012)
„Обществен eXperiment” – ново издание (2013)

Карбовски е известен с войните си. Той води войни на много фронтове – с  институции, личности и порядки. Войната му със старата генерация в литературата и журналистиката е всеизвестна и продължава. Войната му с  жълтата преса е  епична и с променлив резултат – Карбовски никога не е дал интервю за жълт вестник.