Мартин Карбовски

Мартин Карбовски е най-разпознаваемото лице на новата българска журналистика. Той е първият представител на гонзо журналистиката¹ в България и е от малцината, които преди повече от две десетилетия насочиха прожекторите към живота на т.нар. „малки хора”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Карбовски винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български списания и вестници са четени от няколко поколения българи. Името на Карбовски отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му телевизионни репортажи, необикновените филми за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в ефир, и на хартия.

Характерна особеност в работата му е дълготрайността на проектите, с които се заема – той никога не се отказва от даден случай и проследява какво става с персонажите му във времето, защото подкрепя идеята, че никой няма нужда от еднодневна журналистика. В резултат на разследванията си, Карбовски постига безпрецедентен успех, например, по „случая Кузов” – един депутат от българския парламент е пратен в съда за педофилия и впоследствие – осъден.

Разкритията на Карбовски, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.

Освен с персонифицираната си журналистика обаче, Карбовски е известен и като един от най-продаваните автори на българския книжен пазар.

Онова, което не знаете за Мартин Карбовски отвъд клишето е, че той е силно социално ангажиран. Това може да се проследи в обществената и гражданската му дейност: той участва в социални кампании, измисля граждански акции и проекти. Името му седи зад станалата историческа и емблематична кампания, посветена на спасяването на българските медици от СПИН процеса в Либия – „Не сте сами”! Карбовски е автор на слогана на кампанията.

1) Гонзо журналистиката се счита за разклонение на жанра „нова журналистика” и се характеризира със субективен стил на журналистическото повествование; обикновено разказът се провежда от първо лице, като журналистът е непосредствен участник в описаните събития. За първи път терминът „гонзо журналистика” е използван от редактора на в. „Бостън Глоуб” Бил Кардозо във връзка със статия на емблематичния Хънтър Томпсън.