Мартин Карбовски е най-разпознаваемото лице на новата българска журналистика. Той е първият представител на гонзо журналистиката¹ в България и е от малцината, които преди повече от две десетилетия насочиха прожекторите към живота на т.нар. „малки хора”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Карбовски винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български списания и вестници са четени от няколко поколения българи. Името на Карбовски отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му телевизионни репортажи, необикновените филми за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в ефир, и на хартия.
Характерна особеност в работата му е дълготрайността на проектите, с които се заема – той никога не се отказва от даден случай и проследява какво става с персонажите му във времето, защото подкрепя идеята, че никой няма нужда от еднодневна журналистика. В резултат на разследванията си, Карбовски постига безпрецедентен успех, например, по „случая Кузов” – един депутат от българския парламент е пратен в съда за педофилия и впоследствие – осъден.
Разкритията на Карбовски, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
Освен с персонифицираната си журналистика обаче, Карбовски е известен и като един от най-продаваните автори на българския книжен пазар.
Онова, което не знаете за Мартин Карбовски отвъд клишето е, че той е силно социално ангажиран. Това може да се проследи в обществената и гражданската му дейност: той участва в социални кампании, измисля граждански акции и проекти. Името му седи зад станалата историческа и емблематична кампания, посветена на спасяването на българските медици от СПИН процеса в Либия – „Не сте сами”! Карбовски е автор на слогана на кампанията.
1) Гонзо журналистиката се счита за разклонение на жанра „нова журналистика” и се характеризира със субективен стил на журналистическото повествование; обикновено разказът се провежда от първо лице, като журналистът е непосредствен участник в описаните събития. За първи път терминът „гонзо журналистика” е използван от редактора на в. „Бостън Глоуб” Бил Кардозо във връзка със статия на емблематичния Хънтър Томпсън.
Мартин Карбовски е роден в Студентски град в София през 1970 година. Първоначално учи в 138 СОУ „Юрий Гагарин” по системата на Лозанов. В първи клас е приет с конкурс за надарени деца – с изпит за четене, писане и смятане. През 1984 започва средното си образование в Немската гимназия в София – 91 ЕСПУ „Карл Либкнехт”. На 21 септември 1988 постъпва в редиците на Българската народна армия. Карбовски е част от последния набор, който служи 2 години – в поделение 22440 ГБ (с. Марино поле, Карловско).
(1990 – 1995) – първото му висше образование е специалност – мебелно инженерство в Лесотехническия университет.
(1994 – 1998) – второто му висше образование е телевизионна журналистика във „Факултета по журналистика и масова комуникация” в СУ „Св. Климент Охридски”.
Карбовски има бакалавърска степен по изкуствата от СУ „Св. Климент Охридски” в специалността „Дизайн” и квалификация по професионална фотография от Техническия университет в София (1995).
Още от 1984 година, Карбовски има публикации (стихове) във вестниците „Средношколско знаме” и „Пулс”.
На 22 години Карбовски работи като репортер и редактор в младежкия вестник „Кой си ти” на Румен Балабанов.
През 1994, под името Мартин К., публикува абсурдистките си и лимерични стихотворения във вестник „Ку-ку” с главен редактор Любен Дилов-син.
От 1994 досега, Карбовски е работил в почти всички големи български вестници, сред които: „Труд”, „24 часа” , „168 часа”, „Новинар”, „Стандарт” – вестниците с най-голям тираж преди бума на жълтата преса.
От тогава до сега, той е най-изявеният freelancer в България в журналистическия бранш, в жанровете – „Анализи”, „Коментар” и „Репортажи”.
От 2006, Карбовски завежда отдел „Специални проекти” във вестник „Стандарт”.
Едно от най-емблематичните журналистически постижения на Карбовски са текстовете му за култовото през 90-те години у нас списание „Егоист”. „Егоист” или „списанието на новото поколение” се превръща в културен феномен, който променя концепцията за живеене на младите хора в България. Както казва самият издател на списанието Мартин Захариев – „сигурен съм, че един ден „Егоист” ще се изучава в учебниците по журналистика”. Именно за този „учебник по журналистика” основен принос има Карбовски – като автор от 4-тия до последния 119-ти брой на българското списание. Заедно с Ивайло Нойзи Цветков и Сашо Жеков са първите, които извоюват свободата да се пише напълно свободно и срещу всички табута, наследени от социализма, без забранени думи. Именно в „Егоист” Карбовски разгръща таланта си и открива за българите „гонзо журналистиката” или т.нар. от него „обществени експерименти”. Такива са влизането му в лудницата в Курило като пациент, животът му в циганско гето, срещите му с ъндърграунда на обществото.
Карбовски с неговия стил въвежда изцяло нов модел на мислене, писане и говорене. В края на периода „Егоист”, Карбовски се отдава на пътеписите – в страната и чужбина, издадени по-късно като отделна книга.
Последната сряда на ноември месец 1998 година, на Карбовски е даден шанс да прави двучасово предаване, без цензура, в Дарик радио на Радосвет Радев. Още първият му брой, посветен на марихуаната, взривява ефира.
Той прави вечерно експериментаторско токшоу, което се занимава с темите-табу, за които не всеки се осмелява да говори. Авторското му шоу „Радиопирати” подозрително прилича на поведението на Хауърд Стърн в американския ефир и е непрекъснат обект на внимание от цензурата. Два часа Карбовски не пуска музика и разговаря с всички по телефона – по дадена тема и с гостите в студиото – обикновено, принадлежащи на любимия му ъндърграунд.
През 2002 Карбовски става автор и водещ на социално-политическото токшоу „Пропаганда”, отново по Дарик радио с първи гости – Богомил Бонев и Бойко Борисов.
В Дарик радио е и продуцент, и водещ на развлекателните предавания – „България следобед” и „Нощна линия”.
Разговор за секса едно време
Сбогуване с „Радио пирати”, 13 декември 2006
Също в Дарик радио, Мартин Карбовски заема позицията заместник-програмен директор на първото лицензирано частно радио с национално покритие, като отговаря за развлекателната секция в програмата на радиото и за следобедния блок в ефира на Дарик.
След почти 10 години в ефира на Дарик, Карбовски прекратява проектите си заради телевизията.
Телевизионната кариера на Карбовски започва с предаването „Каналето” по БНТ (най-успешното шоу на националната телевизия), където той работи като сценарист и репортер заедно с Ангел Константинов-Аци.
По-късно сам създава своя авторска рубрика – „За мишките и хората” като част от уикенд програмата на БНТ – „Чай” с Драго Драганов.
През 2002 Карбовски започва да сътрудничи на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя” по националната телевизия, където прави своите „Обичайни репортажи” и „Субективно”, като по-късно е поканен да стане ко-водещ на арменеца.
„Отечествен фронт” е скритият тайник на живота ни, в който се случват най-невероятните съдби и истории, а водещият Карбовски е там, за да ги разкаже такива, каквито сам ги вижда в реално време и на истинското им място.
Документалистиката на Карбовски е обогатена впоследствие и от поредицата „Емигранти”, която разказва за „хората от снимките” или всички онези българи, избрали да избягат от родината си, за да търсят живот другаде.
През 2010 година, Карбовски прави и свое собствено социално и политическо токшоу – „Директно Карбовски”, което се излъчва 3 години на живо в ефира на Нова телевизия.
От началото на 2013, Карбовски започва нов етап от телевизионното си развитие в нова медия – ТВ 7, където в типичната за Карбовски стилистика се излъчват документалната поредица „Фронтова линия” и актуалното токшоу „Предаването на Карбовски”, неделя, от 16:00 до 19:00 часа.
Неопровержимите журналистически успехи не са достатъчни на Мартин Карбовски.
През 1998 година е поканен в Пловдивския драматичен театър да напише либретото към мюзикъла на композитора Петър Радевски – „Магия”.
Карбовски променя проекта, нарича го с ново име – „Бог е невинен”.
Мюзикълът е супер-продукция, която се играе пред препълнените салони на Пловдивския театър в края на 1998 година. Съдбата на „Бог е невинен” е донякъде логична, като се има предвид участието на Карбовски: мюзикълът е най-успешната подобна продукция в България, но е цензуриран и свален от сцена от официалните институции през 2001.
Като отговор на вечния упрек към журналистите, че само говорят, а нищо не правят, Карбовски има своя най-силен коз – гражданската си активност. Биографията му включва участия в множество инициативи на НПО-та, именно по най-сложните и проблемни теми като: наркотици, корупция, гражданска култура и политическа активност.
В нощта на 11 януари 1997, Карбовски е на площада пред Народното събрание и се сбива с полицията като част от демократичните промени в републиката.
В резултат на това се ражда проектът „Мис Протест” – разголването в името на мира и гражданското общество на 5 момичета пред Парламента същия месец (акция, която влиза в световния обмен). Въпреки че като позиция поддържа САЩ в борбата им с талибаните, през 2003 Карбовски съблича пред Американското посолство Мис България Таня Карабелова и я увива само с българското знаме.
Карбовски поддържа контакти и приятелства с много демократични организации от целия свят, една, от които е украинското движение „Фемен”.
Карбовски е отличаван многократно за своята журналистическа работа – и в радиото, и в телевизията, и в пресата. По темата „награди” за своята работа, Карбовски признава само две от тях – „Черноризец Храбър 2010” за политически журналист/коментатор и наградата за телевизионна журналистика „Св. Влас” 2012 (избор на телевизионните зрители).
Предполага се, че се гордее с тях, защото те единствено имат своите финансови измерения.
В края на 2019-та година, Мартин Карбовски е класиран на първо място в академично проучване, което изследва кой са най-авторитетните и популярни лидери на мнение в българските социални мрежи. "Ерата на инфлуенсърите – кой реди дневния ред в българския „Фейсбук“?" поставя журналиста на челна позиция сред над 40 други журналисти, артисти и общественици. Мартин Карбовски е определен от научната студиа като "шампион" сред най-влиятелните личности в България, които имат властта да променят убежденията на публиката и да дирижират обществено-политическия живот.
Карбовски работи на път. Това го откроява от повечето съвременни журналисти, последователи на „copy-paste” стила и работата зад бюро.
Случаите, които Карбовски разследва винаги са съпътствани от личната проверка на журналиста – на мястото на събитието. Това превръща Карбовски във вечен пътешественик: работата му го е изпращала на всевъзможни необичайни места в България и по света (Австрия, Германия, Македония, Сърбия, Турция, Ирак, Сибир, САЩ, и др.). През 2009 година, заедно с неговия редактор Мария Йотова, правят тримесечна обиколка на Европа по черните пътища на континента, чиито резултат е изключителният пътепис с много грозна корица – „Черните пътища на Европа”.
Начинът му на работа е прост и отговаря на сентенцията – всичко, което имам, нося със себе си.
Мартин Карбовски е автор на 13 книги и основател на литературната групировка „Литература Диктатура”. През 2008 година Карбовски издава стихосбирката „Антология на живите”, заедно с писателите от друга съвременна литературна група – „Бързалитература”. През 2013, издателство „Сиела” изпраща покана на Мартин Карбовски за преиздаване на неговия „Обществен eXperiment”, книга, чието ново издание вече е на пазара.
Книгите на Карбовски в целия им блясък може да намерите в специалната категория в сайта.
Мартин Карбовски е автор на книгите:
Карбовски е известен с войните си. Той води войни на много фронтове – с институции, личности и порядки. Войната му със старата генерация в литературата и журналистиката е всеизвестна и продължава. Войната му с жълтата преса е епична и с променлив резултат – Карбовски никога не е дал интервю за жълт вестник.
През 2013-та година, недоволен от условията в Нова Телевизия, Карбовски къса договора си и става независим продуцент в конкурентната ТВ7, заради което продуцентите от Нова Телевизия и "Телеман" завеждат 3 дела срещу него на стойност около 1 000 000 (един милион) лева.
Както винаги Карбовски е недогледал договорите си и късно разбира, че във всеки един от тях срещу неговото заплащане от 300 лева като физическо лице се мъдри абсолютно нереципрочната неустойка от 300 000 лева. След 8 години съдебна сага, Карбовски изплаща на части, по 3 дела, неустойката си от около 450 000 лева, което го прави най-скъпо оценения журналист в историята на цялата българска журналистика. За делата и съдебните неволи на Карбовски неговите колеги никога не написаха и не казаха нищо.